КЮ/ДАН система

История

Системата за степенуване – Дан 段 е японска мярка използвана за обозначаване на ниво, стъпка или клас, използвана в съвременните изящни  и бойни изкуства. Въпреки това, произходът на китайския йероглиф – Дуан, в съвременната Пинин е използван със значението „фаза“. Дан ранг често се използва заедно с по-ниската ранг система, Кю.  Има и други методи за оценка на ранг в японските бойни системи, като по – старата менкйо (menkyo) система, но те са по малко разпространени. Дан система за класиране и степенуване е разработена от Хонинбо Досаку (1645-1702), първоначално използвана за степенуване в различни игрови надпревари в периода Едо, изразена в 9 степени, вероятно вдъхновена от древна китайска традиция или по стара съдебна система.

Дан степените са били въведени в бойните изкуства от Кано Джигоро (1860-1938), основателя на Джудо. Кано започва модерната система за класиране през 1883 г., когато връчва Шодан (най-ниския дан ранг) на двама от своите висши студенти (Широ Саиго и Цунежиро Томита). Преди това, в школите по бойни изкуства наградите за напредък са рядкост и са от типа – лицензи или тайни свитъци, нямало е  външна диференциация между „Ю дан ша” (yūdansha – редиците с черен колан) и „Му дан ша” (mudansha – тези, които все още не са достигнали клас дан). В различни спортни отдели в рамките на учебната японската система са въвеждани маркери в ранг, най-вече в плуването, където напреднали плувци носели черна панделка около кръста. Кано утвърждава обичая си „Ю дан ша”  да носят черни OBI (колани) през 1886 г.

 

По това време, тези Оби не са коланите, които Каратека и Джудока носят днес, те носели широк Оби, който все още се носи с официално кимоно. През 1907 г., Кано е изобретил съвременната „кейко ги” (тренировъчна униформа в цвят), и колани – бял за „Му дан ша” и черен за „Ю дан ша”. Системата от цветни младши колани е въведена от Миконосуке Каваиши в Европа през 1935 г.

Основно прогресията  и възхода на цветове в Шотокан карате е:

бял → жълт → оранжев → зелен → два сини → три кафяви → черен,

което улеснявало боядисването на същия колан.

Използването на Кю/Дан системата за черни и цветни колани е обща за много модерни бойни изкуства, японски или други с източно азиатски произход, които са получени от тях, или от други области, въпреки това тя не е универсална. Степенуването в Кю става от високо към по-ниско (най-често от десето към първо) докато Дан степените са от ниска към висока (от първи към шести, десети или дванадесети в зависимост от стила).

В японските бойни изкуства

В модерните времена, носещия Дан степен в конкретния стил обикновено се признава като майстор по бойни изкуства, който е преминал Кю степените, и е усвоил основните техники. Той може също така да стане лицензиран инструктор в същото изкуство. В много от стиловете обаче, постигането на дан ранг означава, че лицето вече не се счита за начинаещ, но и не е все още непременно експерт. Това по-скоро означава, че е научил основите на конкретния стил.

Общият брой на степените Дан е специфичен според стила (от 1-ви до 6-ти или  от 1-ви до 10-ти са най-често срещани в японските бойни изкуства). По-ниските Дан степени обикновено могат да бъдат постигнати чрез точкова проверка или изпит. По-високите Дан степени, обикновено изискват години опит и принос към съответното модерно бойно изкуство. Високите Дан степени могат да бъдат получени чрез различни изследвания и публикации в областта на бойното изкуство, както и да бъдат присъдени от по-високо степенувани представители на главното доджо или понякога от управителен комитет на съответната организация. Няма ниво ниво за определено постижение, което да е универсално. Системите и начините за достигане на оределено ниво са специфични за различните школи и стилове в бойните изкуства. Например, притежаващ степен Дан в бойни изкуства като Иайдо , Кендо или Джодо, не носи непременно черен колан, няма външни обозначаващи ранга символи, въпреки че черния колан е най-разпознаваемия символ сред широката общественост.

Най-високате степени Дан понякога са запазени за основателя или ръководители на данден стил и само високопоставени ученици могат да практикуват при тях. Например, само седем живи хора имат 10 дан по Джудо и само деветнадесет са повишени в този ранг от самото му създаване. Това е довело до изчезване на горната граница в редиците на някои изкуства. В други стилове, най висок Дан се присъжда не за най-високо ниво, което може да бъде постигнато, а като сертифицирането като главен инструктор или съдия, и се разбира като по-високо ниво или по-голям стаж и принос в стила.

Много изкуства използват степенуването от първи  до десети дан:

Степен	1-ви ДАН	2-ри ДАН	3-ти ДАН	4-ти ДАН	5-ти ДАН	6-ти ДАН	7-ми ДАН	8-ми ДАН	9-ти ДАН	10-ти Дан
Произношение	Шо дан	Ни дан	Сан дан	Йон дан	Го дан	Року дан	Нана дан	Хачи дан	Кю дан	Джу дан
Японски	初段	二段 / 弐 段	三 段 / 参 段	四段	五 段	六段	七段	八段	九段	十 段

В някои изкуства, се носят черни колани на всички нива  Дан. В другите изкуства, най-висок ранг (10-ти дан) носи червен цвят колан. В джудо, 6-ти до 8-ми дан носят червени и бели шарени колани, 9, 10 и 11 дан носят солиден червен колан и 12-ти дан (или по-висока) степен носи двойна ширина бял колан.

В Шотокан карате Кю/Дан системата се степенува както следва:

За Кю – ученически степени:

От 10-то до 7-мо – Начинаеши (новобранци) -Кохай;

От 6-то до 4-то – Напреднали – Сеито;

От 3-то до 1-во – Старши ученици (кандидат майстори) – Сеито.

За Дан – майсторски степени:

От 1-ви до 3-ти – Семпай (още сенпай или старши) това са старши студентите – помощник инструкторите или младши инструктори. Също така Семпай могат да се нарекат всички, черни пояси и ветерани които не са квалифицирани като инструктори;

След 3-ти Дан:
–  Шидоин – инструктор;

–  Сенсей – учител, старши инструктор;

За главния инструктор на дадено направление или организация (обикновено след 8-ми дан) също може да се каже Шихан – нещо като гранд майстор, което буквално означава „водач“ или „пътеводител“.

Камиза (上座) е терминът на японския език, който се отнася до „най-горното място/най-доброто място“ в стаята или в доджо, което означава мястото на честта. Терминът се отнася и за най-добрите места в самолетите, влаковете и автомобилите. Антонимът, означаващ „долната седалка“, е Шимоза (下座). В една стая, камизата е мястото или положението, което е най-удобно, обикновено най-отдалечено от вратата – защото там е най-топло и е най-безопасно при атака във феодалния период.

В доджото (тренировъчните зали) на много японски бойни изкуства камизата е разположението на малък храм „Шинто“, който се нарича Камидана. Предната част на доджото може също така просто да се нарече „Предна“ (正面 -Шомен) или Шинза.