КЮ/ДАН система

История

Системата за степенуване – Дан 段 е японска мярка използвана за обозначаване на ниво, стъпка или клас, използвана в съвременните изящни  и бойни изкуства. Въпреки това, произходът на китайския йероглиф – Дуан, в съвременната Пинин е използван със значението „фаза“. Дан ранг често се използва заедно с по-ниската ранг система, Кю.  Има и други методи за оценка на ранг в японските бойни системи, като по – старата менкйо (menkyo) система, но те са по малко разпространени. Дан система за класиране и степенуване е разработена от Хонинбо Досаку (1645-1702), първоначално използвана за степенуване в различни игрови надпревари в периода Едо, изразена в 9 степени, вероятно вдъхновена от древна китайска традиция или по стара съдебна система.

Дан степените са били въведени в бойните изкуства от Кано Джигоро (1860-1938), основателя на Джудо. Кано започва модерната система за класиране през 1883 г., когато връчва Шодан (най-ниския дан ранг) на двама от своите висши студенти (Широ Саиго и Цунежиро Томита). Преди това, в школите по бойни изкуства наградите за напредък са рядкост и са от типа – лицензи или тайни свитъци, нямало е  външна диференциация между „Ю дан ша” (yūdansha – редиците с черен колан) и „Му дан ша” (mudansha – тези, които все още не са достигнали клас дан). В различни спортни отдели в рамките на учебната японската система са въвеждани маркери в ранг, най-вече в плуването, където напреднали плувци носели черна панделка около кръста. Кано утвърждава обичая си „Ю дан ша”  да носят черни OBI (колани) през 1886 г.

По това време, тези Оби не са коланите, които Каратека и Джудока носят днес, те носели широк Оби, който все още се носи с официално кимоно. През 1907 г., Кано е изобретил съвременната „кейко ги” (тренировъчна униформа в цвят), и колани – бял за „Му дан ша” и черен за „Ю дан ша”. Системата от цветни младши колани е въведена от Миконосуке Каваиши в Европа през 1935 г.

Основно прогресията  и възхода на цветове в Шотокан карате е:

бял → жълт → оранжев → зелен → два сини → три кафяви → черен,

което улеснявало боядисването на същия колан. В някои страни или технически направления в Шотокан може да се наблюдават разновидности при повтарящите се цветове (2 сини и 3 кафяви), като там може да се появи щервен или лилав цвят при 5 и 4 Кю или  червения цвят се появява вместо накой от кафевите пояси 3-1 Кю, а може и същите да са с вариращи нюанси (светло към тъмнокафяво).  Други вариации които може да се забележат са двуцветни пояси или пояси с лентички. Примерно за 9 Кю може да се ползва бяло с жълто тъй като няма отделна сигнатура за него. Но на предвид това че по-времето когато е въведена тази система с цветните пояси започващите тренировки за били предимно студенти или тийнейджъри, а в днешно време възрасттовата граница на повечето започващи тренировки е под 10 години (обикновенно около 3-8г.). Така за да се разграничат т.нар. детски степени (джуниър) от тези на 12+ годишните поясите може да са двуцветни, например за джуниър степен 5кю поясът може да е зелен със синя лента. Тука обикновено след навършване на 16 годишна възраст последната степен се презащитава.

Използването на Кю/Дан системата за черни и цветни колани е обща за много модерни бойни изкуства, японски или други с източно азиатски произход, които са получени от тях, или от други области, въпреки това тя не е универсална. Степенуването в Кю става от високо към по-ниско (най-често от десето към първо) докато Дан степените са от ниска към висока (от първи към шести, десети или дванадесети в зависимост от стила).

В японските бойни изкуства

В модерните времена, носещия Дан степен в конкретния стил обикновено се признава като майстор по бойни изкуства, който е преминал Кю степените, и е усвоил основните техники. Той може също така да стане лицензиран инструктор в същото изкуство. В много от стиловете обаче, постигането на дан ранг означава, че лицето вече не се счита за начинаещ, но и не е все още непременно експерт. Това по-скоро означава, че е научил основите на конкретния стил.

Общият брой на степените Дан е специфичен според стила (от 1-ви до 6-ти или  от 1-ви до 10-ти са най-често срещани в японските бойни изкуства). По-ниските Дан степени обикновено могат да бъдат постигнати чрез точкова проверка или изпит. По-високите Дан степени, обикновено изискват години опит и принос към съответното модерно бойно изкуство. Високите Дан степени могат да бъдат получени чрез различни изследвания и публикации в областта на бойното изкуство, както и да бъдат присъдени от по-високо степенувани представители на главното доджо или понякога от управителен комитет на съответната организация. Няма ниво ниво за определено постижение, което да е универсално. Системите и начините за достигане на оределено ниво са специфични за различните школи и стилове в бойните изкуства. Например, притежаващ степен Дан в бойни изкуства като Иайдо , Кендо или Джодо, не носи непременно черен колан, няма външни обозначаващи ранга символи, въпреки че черния колан е най-разпознаваемия символ сред широката общественост.

Най-високате степени Дан понякога са запазени за основателя или ръководители на данден стил и само високопоставени ученици могат да практикуват при тях. Например, само седем живи хора имат 10 дан по Джудо и само деветнадесет са повишени в този ранг от самото му създаване. Това е довело до изчезване на горната граница в редиците на някои изкуства. В други стилове, най висок Дан се присъжда не за най-високо ниво, което може да бъде постигнато, а като сертифицирането като главен инструктор или съдия, и се разбира като по-високо ниво или по-голям стаж и принос в стила.

Много изкуства използват степенуването от първи  до десети дан:

Степен	1-ви ДАН	2-ри ДАН	3-ти ДАН	4-ти ДАН	5-ти ДАН	6-ти ДАН	7-ми ДАН	8-ми ДАН	9-ти ДАН	10-ти Дан
Произношение	Шо дан	Ни дан	Сан дан	Йон дан	Го дан	Року дан	Нана дан	Хачи дан	Кю дан	Джу дан
Японски	初段	二段 / 弐 段	三 段 / 参 段	四段	五 段	六段	七段	八段	九段	十 段

В някои изкуства, се носят черни колани на всички нива  Дан. В другите изкуства, най-висок ранг (10-ти дан) носи червен цвят колан. В джудо, 6-ти до 8-ми дан носят червени и бели шарени колани, 9, 10 и 11 дан носят солиден червен колан и 12-ти дан (или по-висока) степен носи двойна ширина бял колан.

В Шотокан карате а и в други бойни изкуства освен Кю/Дан системата йерархията се степенува както следва:

За Кю „ученически“степени:

• Кохай – начинаеши ученици (новобранци) за степените от 10-то до 7-мо Кю.
• Сейто – напреднали ученици от 6-то до 4-то Кю. В по големите клубове или зали (Доджо) сейто включва и кандидат майсторските степени от 3-то до 1-во Кю.
• Дай-Семпай (Дай означава „голям“ или „страхотен“ и често се използва в контекста „голям брат на класа“) – обикновено се дава на 1-ви кафяв колан и младши черен колан).

За Дан „майсторски“ степени:

• Шидоин – означава „инструктор“ обикновено се използва като почетно звание за идентифициране на инструктори на средно ниво в рамките на организация, клуб или зала (Доджо) на ниво 1-ви или 2-ри Дан. За следващия по ранг след главния изнструктор в рамките клуб или зала (помощник инструктортора) е званието Фуку Шидоин. Всички останали дан степени на ниво 1-ви или 2-ри Дан, които не се занимават с обучаване на собствена група може да се нарекат Семпай/Сенпай (означава „ментор“ или „старши“).
• Сенсей – означава „този, който е дошъл преди“ или е „вървял по пътя преди“ и често се използва за обозначаване на напълно способен учител. Обикновено това са степените 3-ти Дан, но може да бъде даден на старшия инструктор в Доджо.
• Шихан – буквално „водач“, „пътеводител“, „лидер“ или „идеал“, е магистърска титла за старши инструктор (това са степените 4-ти и 5-ти Дан) и е еквивалентна на докторска степен.
• Ренши – майсторска титла, която означава „полиран експерт“ (обикновено се дава на 6-ти Дан).
• Киоши – майсторска титла, която означава „учител на учители“ (обикновено се дава на 7-ми Дан).
• Ханши – това е майсторска титла за главен майстор на стил или организация (техническо направление/подразделение на стил). Например за Шотокан карате-до това са WSKF, SKIF, JKA, IJKA, JKS и други. Когато главния майстор се оттегли от активна инструкторска дейност и стане почетен главен инструктор или президент (абсолютната глава на стила в рамките на организацията), може да се нарече Соке.
• Шодай Соке – това е основателят на стила. За Шотокан карате до това е Гичин Фунакоши.

Технически комитети:

• Шихан-кай – това е комитет на майсторите за дадена организация или нейните клонове. Това е орган за вземане на решения, образуван от представители на различните клубове (когато се отнася за държавата) или от представители на различните държави (когато се отнася за световната организация). В състава на Шихан-кай са включени само главните инструктори. Когато се отнася за дадена държава в Шихан-кай участват инструктори със степени след 4-ти Дан (по изключение в състава може да има и инструктори със 3-ти Дан). Когато се отнася за всички държави в Шихан-кай участват главните инструктори на страните членки на организацията (това са инструктори над 6-ти Дан, като по изключение може да има и инструктори със 5-ти Дан ако те са главните инструктори за своята държава).

Камиза (上座) е терминът на японския език, който се отнася до „най-горното място/най-доброто място“ в стаята или в доджо, което означава мястото на честта. Терминът се отнася и за най-добрите места в самолетите, влаковете и автомобилите. Антонимът, означаващ „долната седалка“, е Шимоза (下座). В една стая, камизата е мястото или положението, което е най-удобно, обикновено най-отдалечено от вратата – защото там е най-топло и е най-безопасно при атака във феодалния период.

В доджото (тренировъчните зали) на много японски бойни изкуства камизата е разположението на малък храм „Шинто“, който се нарича Камидана. Предната част на доджото може също така просто да се нарече „Предна“ (正面 -Шомен) или Шинза.

Сенсей – влизайки е школите по бойни изкуства нямада чуете друго обръщение към онзи с най-високата в Доджото, независимо от това дали той е с 3-ти, 5-ти или 8-ми дан. Сенсей – това е човек, роден преди теб, учител…. Когато влезеш за пръв път в доджо, той е този, който те повежда по пътя на себеусещането, светоразбирането, усъвършенстването и съзряването. Също, както когато тръгнеш на училище. Да се обърнеш към учителя си от първи клас по малко име, дори и да си станал вече професор, е неуважително. Да се обърнеш към сенсей по малко име, дори да си вечер с по-висока степен от него е неуважително. Няма по-голяма радост и гордост за един учител или сенсей, от тази, учениците му да го надминат по пътя, който им е показал. И няма по-добър начин да изразяваме уважението, признателността си, и всичко което сме научили от учител и сенсей спазвайки традициите и ритуалите…