Шу Ха Ри

 ШУ * ХА * РИ  е понятие свързано с японските бойни изкуства, което описва трите последователни степени, които се преминават в изучаването на традиционните изкуства на Япония.  В груб превод  „ШУ ХА РИ” означава – да уча,  да се отделя и да изляза извън обсега.

        Шу  守 (しゅ) 

Първата степен е позната като „Шу“ и може да се преведе като: браня, защитавам, пазя, подчинявам се, пазя, наблюдавам, спазвам (от), придържам се (към), верен съм (на). От тези определения характеристиките на тази степен може да се каже че са: защита (посредством обучение), да бъдеш защитен (посредством обучение), придържане към реда (на обучение), наблюдаване (на обучението), държане на очите отворени (за обучението).

Това което технически характеризира този етап е изучаването и усвояването на основите посредством повторението на формите, точно така както те се показват, без излагането на желание, мнение и преценка, а с пълна откритост и честност. Това е важен период на физическо и духовно напасване и внимателна подготовка на следващия етап. На физическо ниво през това време се тренират различни части на тялото – стави, мускули, позата като цяло, как да центрираме долната част на тялото посредством ханша, как дa ползваме и да контролираме гравитацията, баланса между работата на ръцете и краката. На духовно ниво се учим да как да фокусираме и концентрираме вниманието върху всяка конкретна част от тялото в дадено време, как да създаваме вътрешна енергия и вътрешно да я насочваме, ползвайки силата на въображението. Освен това човек се учи на вяра, истина, уважение, издръжливост, скромност, саможертва и кураж – всички тези неща се приема, че са атрибути на Бу До. Няма определено време или период колко дълго трябва да се премине през този етап. Зависи от здравината, качеството, желанието и възможностите на двойката учител – ученик. Общо взето това не трябва да продължи много дълго, например от три до пет години. Безспорно това е при условие, че човек тренира честно, всеки ден и че е направил това обучение пръв приоритет за себе си в този период от живота си.

    Ха 破 (は) 

Етапът, който идва след Шу е известен като „Ха“. Определението на Ха се превежда като: да откъсна, отделя, наема, отчупя, строша, разруша, наруша, премина, отворя, разкъсам. Както се вижда, това е твърде динамичен етап и силно навежда към отрицание и отричане. Парадоксално обаче, тази негативност прогресивно води до самоутвърждаване.

Описания по-горе етап Шу, е насочен върху отрицанието на индивидуализма. Това, което след това се развива е етапа на самоутвърждаване, което е основано на отричането на първия етап. Отваря се един нов хоризонт, който изисква напълно различно възприятие за да може да се улови цялото значение на онова, което става по това време. Без съмнение този етап трябва внимателно да е подготвен от двойката учител-ученик. Това не е повърхностна самоувереност или позиране на индивидуализма, защото неговата сила идва от преминаването през огъня на саможертвата.

Технически това е етапа, през който се изисква да се пренареди и преустрои това, което учителя е преподал. Това включва отстраняване на нежеланото, не-необходимото или неподходящото и позволява в обучението да се внесат нови елементи като храна за растежа.

Духовно и мисловно на този етап се изисква добиването на ясно виждане за собствената индивидуалност, с други думи необходимо е човек да има ясна визия за собствения потенциал и за най-добрия начин да го стимулира. Това може да наложи човек да изостави или да се откаже от онова, което вече е постижение или е силно в неговата изкусност. Например постигането не означава задължително да бъдеш креативен, напротив – често загубата или изоставянето имат важна роля в процеса. Това е трудна работа и често човек не я смята за необходима поради липсата на кураж и истинен мотив.

Човешката природа е такава, че наистина е трудно човек да се отрече от нещо, което вече има, особено, когато това се смята за нещо добро от вече придобито. На това място мнозина спират и престават да растат. По отношение на човешкия напредък, това все още е период на детство и младост, и поради това все още е необходимо крилото на ученето. Друг много важен момент е, че на този етап се преминава от пълната пасивност на предишния етап към активна отговорност за собственото трениране.

Онова което става в този етап е, че и онзи който дава (от страната на учителя – външен ефект) и онзи който получава (от страната на ученика – вътрешното усилие) едновременно допринасят за раждането на индивидуализма. Това е точно като момента, когато пилето вътре в яйцето започва отвътре да чупи черупката, а същевременно птицата родител помага на напускането отвън. Ако времето не е назряло, резултатът е смърт на пилето. И тук няма определено време или срок колко дълго трябва да продължи този период, но това е период на важен преход.

     Ри 離 (り) 

Крайният етап се нарича „Ри“. Този йероглф означава: отделяне, напускам, оставям, заминавам (от), отпускам, пускам на свобода, разделям.

Както се вижда от определението, това е време на съзряване. Тук е завършването на обучението, въпреки че това не е края на ученето. В този етап човек бива припознат като Майстор в своето изкуство, а така също и като завършен индивид, независим в изкуството. Очевидно сега човек трябва да е придобил всички изискуеми технически умения, познания и опит, изградени на базата на своите безспорни лични качества. Духовно и мисловно човек повече не зависи от, и не разчита на помощ отвън или на ръководене. Той зависи единствено от своето собствено непрекъснато продължаващо развитие. На този етап човек може да започне да вижда Мисълта на Не-Мисълта или Меча на Не-Мисълта, през все още мъгливия хоризонт.

Не е нужно да се казва, че за да се постигне този етап се изискват работа и учение, които са отвъд казаното с думи. Тук човек се освобождава от външна зависимост, включително от учителя си, до разкриването на космическото съзнание, не съществува техника, всички движения са естествени и са едно цяло с духа, без да се придържаме към някакви форми. Излизане извън обсега на физическото.

Така описаните накратко Шу, Ха и Ри не непременно се подреждат в механична форма с ясни граници помежду си, въпреки, че тяхното развитие и преминаване ясно биват разпознати от сертификата, даван от учителя.

Ако отнесем горното към системата от степени, практикувана днес в Карате, Шу би била приложима за всичко до втори Дан, Ха – до пети Дан и Ри – за шести Дан и нагоре. Човек, който е достигнал степента Ри бива смятан за Майстор в изкуството, такъв човек става един от приемниците на Пътя, някой който за всички останали представлява въплъщение на изкуството. Разбира се, че вътре в линията на приемствеността той остава по-младши спрямо своя учител. Такъв човек е равен на всеки друг майстор, включително и на своя учител, спрямо отговорността да предава изкуството на други. Посредством това непрекъсваемо преминаване на отговорността изкуството се развива през идващите поколения.

ШУ  ХА  РИ  може да се разглежда като концентрични кръгове – ШУ и ХА, двете заедно са вътре в РИ. Основните техники и знание не се променят.

С друго опростено определение за Шу Ха Ри може също да се каже, че това е като една стълба с високи стъпала на която неможеш да прескочиш стъпало и трябва да преминеш с много труд през всяко едно стъпало за да се изкачиш най-отгоре. Като първото стъпало ШУ – казва „ако искаш да се издигнеш следвай правилата“ ти се намираш най-долу и пътя нагоре е само един. Второто стъпало ХА – ти позволява да разчупиш правилата, да прецениш как точно да се качиш нагоре тъй като вече си се научил да се изкачваш по някакъв начин, но се опитваш да подобриш показания ти метод, за да ти е по-лесно и удобно. А стигайки последното ниво – РИ вече ти определяш правилата и показваш на тези които се изкачват нагоре как да го направят.