Мокусо: медитацията на война

Всяка тренировка започва и завършва с „успокояване на ума“ (яп. мокусо). Mokuso, произнасяно “ moh-kso“, е японски термин за медитация, който означава нещо като “тихо погледни сърцето“,  въпреки че и то се кредитира с превода “спокоен размисъл“. В превод моку означава тих, мълчалив, спокоен, мирен, а со – мисъл, мислене. Някои автори твърдят, че упражнението служи, за да подгрее съзнанието за сериозна, здрава физическа тренировка („warming up the mind for training hard“). Това е концепция за състояние, което се постига чрез умствено обучение, привързано към релаксация и дишане, което съчетано с правилна стойка, ни позволява да се върнем към психическото състояние на новородено – липса на страх, без знание какво е стрес, болка, съмнение и т.н.

Да оставим съзнанието си празно и да се фокусираме, за да можем да посрещнем различни ситуации без емоция или съмнение, ограничаващи движенията ни. Това звучи невероятно и трудно, но е част от тренировките в бойните изкуства (състояние познато като „мушин“),  идващи от дзен будизма.

От какво се състои мокусото?

Мокусо е умствена тренировка. Става въпрос за достигане на по-високо състояние на съзнанието, където ежедневните проблеми, работното напрежение или личните въпроси са оставени извън татамито. Когато правим рандори кумите (спаринг с чисто игрови характер ), когато се състезаваме (играем кумите в шампионат) или просто когато се сблъскаме с агресор се защитаваме и отвръщаме, като се фокусираме върху техниките, които познаваме. Ние караме ума си да „ръководи“ движения ни мислейки за твърде много детайли, но влагайки твърде много мисъл сме ограничени и несигурни в движенията сиАко опитен боец изпразни ума си от разсейващи емоции или мисли, при необходимост може да изпълнява движения и техники автоматично и естествено. Да бъдем напрегнати и под игото на емоциите ни кара да пилеем енергия и скорост, да погледнем нещата, които не са важни и да пренебрегнем аспектите на битката, които могат да бъдат решаващи.

С празен ум, фокусиран върху тренировките или в спаринга, боецът може да реагира и да действа по-интуитивно, независимо дали става въпрос за влизане на татамито или изправяне срещу агресор навън.

Кога да изпълняваме мокусо?

Медитацията се определя като съвършено пасивно занимание за човека. Точно както практиката на бойното изкуство ни позволява активно да тренираме тялото и ума, така и мокусо-то ни позволява да тренираме ума, за да контролира по-добре тялото ни.

Идеалното време да го направите е преди и след тренировката:

Преди тренировката е полезно да правите мокусо, за да оставите проблемите навън, като изпразните ума от емоции и да се фокусирате върху обучението. Отпускаме се и се фокусираме върху дейността, която ще изживеем, за да й се насладим максимално.След тренировка мокусо-то ни позволява да направим пауза, за да релаксираме, да си починем и да пренаредим мислите си. Трябва да се замислим за наученото и да изчистим съзнанието си от мисли. Релаксацията елиминира стреса и ни кара да виждаме нещата по различен начин. Физическото и психическото удовлетворение е оптимално след излизане от татамито и Доджо.

Как се изпълнява мокусо?

Практикуващите седят в традиционния японски седеж на колене (сейза). Гръбнакът е изправен, вратът продължение на гърба, брадичката леко прибрана. Ръцете лежат или на бедрата или задната част на едната китка лежи върху дланта на другата ръка. Добре е палците да не се допират един в друг. Очите е добре да не се затварят напълно, защото когато се затворят в съзнанието ни започват да нахлуват мисли, които е трудно да изгоним.
В различните школи се преподават различни вариации на упражнението. Има два важни момента за тези, които практикуват мокусо – правилна стойка и правилно (контролирано и равномерно) дишане. Това е в основата на практиката с която държим вниманието будно.

източник: интернет

редакция. Р. Полимеров