Дзен в бойните изкуства

Дзен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Риндзай Дзен. Сложните теории на Риндзай Дзен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа, като с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Дзен – Сото Дзен, която е била по-популярна сред хората на изкуството. В тази статия ще разгледаме Дзен в бойните изкуства.

Бойните изкуства и Дзен имат дълга заплетена история. Най-новите промени са настъпили през Едо периода на Япония (1607-1867). През този период, Япония практически затваря вратите си за останалия свят. Единствените и контакти с външния свят са косвено чрез Окинава в Китай, и с холандците, на които е било разрешено да влизат в пристанището на Нагасаки за ограничена търговия. На чужденците не е било позволено да разглеждат и да се намесват в живота на местните. Този интервал на мира е еквивалентен на европейския Ренесанс и последван от много години на военни размирици и политически катаклизми. В този период, бойците са оставени без значителна военна цел, без перспектива за съществуването си и са се насочили към самоанализи. В резултат на това в много джуцу („умения“ или „изкуства“), се появяват изменения в начина на практикуване, издигайки ги  до форми, чрез които се улеснява самоусъвършенстването или просветлението на практикуващите. Дзен е трябвало да предложи нещо ново в този процес, тъй като дълго време е бил разглеждан като средство за изследване на вътрешното състояние. Много от днешните  японски бойни изкуства,  като Джудо, Кендо, Карате-До и Айкидо, се набляга на вътрешното душевно „меко“ и външното физическо „твърдо“ развитие на индивида, което ги прави в много отношения неподходящи за водене на реална битка, какъвто е бил  първоначалния им замисъл.

По-долу са описани някои от вътрешните състояния известни на практикуващите дълго време бойни изкуства.

Трите състояния на ума/съзнанието (Mittsu no kokoro) които са съществени в карате са – зеншин (zenshin) – „подготвка на  ума“, цушин (tsushin) – „концентриране на ума“ и заншин (zanshin) – „оставащ ум“ (поддържане на готовност). Има допълнителни пояснения, които са описани или намекнати в различни Дзен иБудо текстове:

Зеншин (zenshin) – „подготвянето на ума“ – се отнася до концепцията на shin-gi-tai (ум, техника, тяло) – когато тялото е в добра физическа форма придобита чрез упражнения и диети, тогава се постига техническо израстване чрез постоянно практикуване на изкуството, развива се мисловна сила и увереност.

 Цушин (tsushin) – „концентрирането на ума“ – се отнася до концепцията на ten-chi-jin (атмосфера или духовни аспекти, територия или природни сили, сили на човека, техника или стратегия), където информираността на непосредствена близост и околната среда, включително взаимодействието между хората и тяхната среда се развива.

Заншин (zanshin) концепцията (kan-ken futatsu no koto или tsuki no kokoro) – буквално „оставащ ум/съзнание“ или „отражение на сърцето и ума“. Това е състояние на пълноценна, балансирана, непрекъсната и спокойна готовност, информираността и бдителността остават където са в момента. Дори и след като техниката от бойното изкуство е завършена, трябва да останете в балансирано и осъзнато състояние, поддържайки правилната поза и баланс, както и да не губите от поглед или контрол случващото се около вас по всяко време. По този начин се загатва заншин и след всяка техника, като запазвате съзнание на готовност (оставайки нащрек), така че да сте подготвени да реагирате стратегически на всичко което се случва около вас, било то подновена атака от същия противник, или нападение от друга посока от нов нападател. Същият начин на мислене се запазва във всички фази на прилагането на техниката, независимо дали в началото, продължение на предходна или завършваща. Заншин също се отнася към усещането за вашата позиция спрямо обкръжението ви и света около вас. Вие забелязвате хората около вас (език на тялото, емоция, говор), защото се подготвяте да взаимодействате с тях социално, политически, икономически или духовно.

Други често срещани състояния на ума в карате са:

Тейшин (teishin) – „Задържаща мисъл“ или „объркан ум“ – когато има елемент на замисляне и се пораждат разнопосочни мисли, не сте в състояние да възприемете или да действате безпристрастно.

Шошин (shoshin) или Nyunan shin  – „меко сърце“, „ум на начинаещ“, „дух на начинаещ“ – желанието или възможността за получаване на знания, чрез обучение с ум, който е освободен от неоснователни предразсъдъци (Шошин е мисленето или нагласата, изискващи се за да се следва обучението). То съдържа неща като преданост, скромност, откритост, издръжливост, отдаденост и самоконтрол, неповлиян от собствените желания, преценки или разграничения. То е като парче чиста бяла коприна преди да бъде боядисана и представлява важно условие за началния етап, когато начинаещия се учи и усвоява основите прецизно, точка по точка, ред по ред с непоклатима вяра в учението. Шошин обаче е не само състоянието на ума изискващо се за начинаещия, то трябва да е на лице във всеки етап от обучението. Поради това проявлението на Шошин се променя в зависимост от състоянието на човека като начинаещ, средно напреднал или напреднал каратека. Това, което е важно е, че човек става безусловно едно цяло отвън и отвътре, развивайки се най-накрая до Мисъл на Не-Мисълта и това е завършването на обучението в Будо. В определен смисъл погледнато – няма еднаква атака (дори при една и съща техника), така че и прилагането на ответната техниката не може да е все едно и също. Заключване в предварително определен модел води съответно до загуба на адаптивност и може да ви лиши от възможността да научите нови принципи на движение. Основните принципи, на които се основава техниката трябва да се знаят и разбират, преди да може да се съди „правилно“ или „погрешно“ е изпълнена тя.

Мушин (mushin) или munen mushin – буквално  „без мисъл“, „празен или бистър ум“ – съзнание което е освободено и отворено,  позволява свобода и гъвкавост за реакция и лесна адаптация към дадена ситуация, спонтанно и без съзнателна мисъл. Въпреки, че спонтанността е характеристика на мушин, той не трябва да се  отъждествява с нея. Може да се каже, че когато сте в състояние на мушин, сте свободни да използвате различни концепции без каквито и да е ограничения.

Хейджошин (heijoshin) – „спокоен на ум“, „обикновен/обичаен ум“ – състояние на духовно спокойствие по време на битка, близко до състоянието на ума при извършване на обикновени задачи – еднакво хладнокръвие. Една от целите на обучението в бойните изкуства е развитието на ум, който е в състояние да отговори на различните видове несгоди и предизвикателства, без да бъде смутен. Ум, който не е лесно да се разтревожи е ум, който ще реагира адекватно и ефективно на физически или психологически заплахи.

Фудошин (fudo shin – fudo no seishin или Mizu no kokoro) – „непоклатим ум“ или „несломим дух“, състояние което не се променя или влияе от външни сили, състояние на душевно хладнокръвие или невъзмутимост, дори когато сте изправени пред извънредна ситуация или противник. Ума в това състояние, е спокоен и непоколебим. Бистър ум, (като тиха вода, или огледало) който точно отразява всичко, което идва пред него. Има обаче важно разграничение между статичното огледало и това активно състояние на съзнанието. Активното съзнание реагира спонтанно и едновременно на отразеното изображение без оглед на съпричастие или смущение, правилно или грешно, печалба или загуба, живот или смърт. Това което прави това състояние по-трудно за достигане е, че то изисква от страна на духа едновременна реакция, съпроводена от физическото движение (техниката), на изображенията, попадащи върху него.

Някои от състоянията на съзнанието могат да бъдат достигнати посредством физически, а други чрез духовни упражнения (например медитация). Това което прави Будо уникално, може да се види в едновременното и неделимо въплъщение на съзнанието и на физическото движение или техника.  Само когато бъде достигната тази степен, се смята че човек е завършил изкусността си.

Фудомио (Fudomyo) е будист – пазител (божество), който носи меч в едната ръка (да унищожи враговете на будистката вяра) и въже в другата (за спасяване на съзнателните същества от ямата на заблудата). Той въплъщава двете страни на будисткия идеал – на мъдростта с меч, и на състраданието с въже. Да се поддържа фудошин по този начин се развива мислене, което може да се приспособи към променящите се обстоятелства, без компромис на принципите.

 

Голяма част от този материал е получен от писанията наТакуан Сохо, както и от различни айкидо и карате текстове.

Превод и редакция: Румен Полимеров